Постинг
29.09.2015 10:22 -
Откакто те няма
Автор: kalisi
Категория: Поезия
Прочетен: 827 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.09.2021 10:11
Прочетен: 827 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 08.09.2021 10:11
Откакто те няма,
вали.
През прозореца,
гледам дъжда
как тече.
И съм мрачен.
Все в мислите си ми, сине.
Боли.
~
И старая се
пред майка ти.
И пред всички.
Да съм бодър.
Да съм ведър.
Да съм мил.
~
Един за друг
да се държим.
И да не плачем.
Да се усмихваме.
Да гледаме напред.
И да вървим.
~
Но болката във мен
така напира
и извира, сине.
Понякога ме
сграбчва и души.
И пълнят се
без никакво
разрешение.
И текват
мъжките очи.
~
А искам
да съм позитивен,
да съм силен.
И въобще не искам
да съм мрачен
и раним.
Но сега съм, сине,
толкова прозрачен.
И съм уязвим.
~
Във вкъщи,
празната ти стая,
препълнена е
с дрешки,
с пелени.
~
Непокътнати
са твоите
играчки.
Какво да правим
с тях?
Кажи.
~
И новата квартира
ни очаква, сине.
А не мислихме
без теб там
да се настаним.
~
И сякаш
всяка радост
избледнява.
Щом теб те няма
в нашите дни.
~
И питам се..
С какво ли Бог
ни поучава?
Наказва ли ни
или всичко
предстои?
--
Без теб ни виждат
всякви хора.
И питат ни..
На кой ще трябва още
да се обясним!?
~
Откакто няма те,
приятелите, сине,
се чудят как
да ни помогнат
с техните жени.
~
И гледат ни
с такова умиление.
И пълни
със съжаление
очи.
~
Откакто няма те,
навсякъде
където идем,
сме заедно
и сме сами.
~
Откакто няма те,
говорим,сине.
А всъщност
сякаш
си мълчим.
~
Приказваме
да пълним тишината,
осеяна с тъга по теб.
Усмихваме се заедно
и търсим светлината.
А поотделно
в тъмното
скърбим.
~
И лутаме се по света,
тъй безнадеждни.
И носим те във нас,
тъй незабравим.
~
Надзъртаме над
бебешки колички.
И плаче ни се,
а обръщаме глави встрани
и си търпим.
~
Беше толкова лекичък, сине.
А сега как тежиш.
С такава радост,
с трепет,
с любов,
те очакахме, сине!
А сега как болиш.
~
Откакто няма те,
все бягаме, сине.
И тръгнахме,
на път с колата
през нощта.
~
И лутахме се
в търсене
на непонятното.
Теб търсихме, сине..
Теб търсихме
в Бога.
А те намирахме само
в съня.
~
Избягахме
от всичко и от всички.
Вървим
без план в
света широк.
Но все пред нас са
твоите очички..
До вчера пълни с
толкова живот..
~
И днес,
слънце грейна
на небето..
Дали от там
ни гледаш ти?
~
Дали си по-добре
там горе, сине..?
Без болки,
без тръбички
без игли..
~
Имаме парченце
вяра в светлината.
Да дойде утре
нашия ден..
Да гушнем
твойто братче
или сестриче.
От мъка
толкова съм
уморен.
~
Дай ми знак,
че чуваш, сине!
Да ни олекнат
тежките сърца..
Дай ми знак,
че си със Бога, сине!
И помоли го
да изпрати..
.. на твойта мама
и на твоя тати,
две здрави,
хубави деца..
-----
На брат ми и на племенника ми Христо
Париж,
27 септември 2015
Вълнообразно
Няма коментари
