Прибирам се отново у дома.

Крилете ми

са вече уморени.

Загубих няколко пера,

но жадните мечти

бяха спасени. 

Прибирам се. 

Вратата отвори.

И виж ме.

Все още 

тук блещукам.
 

И знам, 

след поглед мил,

след нежен звук

и онзи айсберг 

ще пропукаш.

Ще положиш твоята ръка

върху главата ми 

самотно натежала.

Ще ме погалиш

нежно вечерта.

И на сутринта 

отново ще съм цяла.