да ми се случи. 

Не бях готова за нови очи.

~

Исках да въздъхна преди да 

се спря до тебе.

И да видя онези горещи летни искри.

~

Но заварих само пепел пред нозете си.

И тих пресъхнал океан.

~

Да бе останала поне една локвичка.

Но дъжда тук отдавна бе спрял.

~

Тогава седнах на дъното.

Събрах коралите в свойте ръце.

~

Взех колкото можех да нося.

Едно рапанче доближих 

до непогаленото си лице.

~

От там още се чува гласа ти.

Плътен, вибриращ - 

като на нежен звяр.

~

Не можах да те укротя и запазя. 

Избяга пронизан в сърцето.

Но остана на самотата си цар.