Сърцето ми
настина тежко.
Подсмърча.
Кашля.
Мрънка.
Пъшка.
И гори.
~
И залъци
не може да преглъща.
Пресъхва.
Бледнее.
Страда под юргана
и се поти.
~
Ще има ли кой кашичка
да му забърка?
Компрес с ракия.
Чай със мед.
И с ласка нежна
да го преспи?
~
Ех, братко...
Чака те оная
старата
сиромашия,
когато нещо почне
пак да те боли.
~
Стани.
Покуцай до котлона.
И сам си
чай със мед
свари.
~
Че никой,
не обича
и не търси в никоя дружина.
С подсмърчащи
сърца
редом да тупти.
~
Стани и оправи си
пулса.
Спомни си ритъма!
И почвай здраво
да туптиш!
~
Дерзай!
Последвай онзи порив!
А радостта създай си сам!
И след това
раздай я без пари!
~
Бъди!
Живей за трима!
И говори!
Без страх обичай.
Не очаквай нищо.
Построи си замък
от най-ярките
мечти!
~
Защото,
в този свят
най-силната магия
е огънчето в теб,
дълбоко вътрешната сила,
която винаги
подклажда се
и те държи!

.
.
.

Париж,
19 ноември 2017

.
.
.

Автор: Гергана Д.р.а.г.о.е.в.а

.
.
.