- I част -

Имало едно време една хубава кафява мечка на име Мецана и един умен черен мечок на име Мецок-Франсоа. Те идвали от една и съща планина, но от две различни гори, където мечките говорели на различни мечи езици. Имало обаче един език, деца, който всички животни в планината разбирали: езика на очите, които говорят сами , когато останат привлечени едни от други и се задържат в нежен поглед. Те се погледнали така в мечешкият университет в Мецландия, където Мецок-Франсоа бил преподавател, а Мецана от Мецания била студентка. Тя го погледнала с тъмните си очи, този хубав синеок черен мечок и му казала с очи на онзи език:

"Ти си моя мечок! Искам да те гушкам и да те обичам цял живот и да си направим малки пухкави мечета. И чернички и кафевички със сини, и с кафяво-зелени очички."



Цветът на козината, на очите, от коя гора били те, кой език говорили, в кои мечешки богове вярвали, в този миг нямало никакво значение, деца...

Мецана говорела Мецландски отдавна, тъй като навремето учила в Мецландската гимназия в нейната гора, където повечето мечки били полиглоти, което означава, деца, че говорели на много езици. Мецана си мислила, че това ще и помогне в общуването с нейния мечок.

Тя се опитвала да говори все по-добре мецландски, а Мецок-Франсоа я захващал за думите, когато грешала.

Мецок-Франсоа, тъй като бил много умен и тъй като много обичал Мецана, успял пък да се научи да говори на мецански, езика на който говорели в гората на Мецана. И така можел да говори с майка и - баба Меца, на галено Меци. И с дядо Мецилилян, на който му викали мИцо! Всички много се впечатлили, че Мецок-Франсоа така бързо проговорил на техния език, защото много малко мечки от Мецландия, можели да говорят на мецански или на каквито и да е други езици. Мецландците не си давали въобще труда да учат чужди мечи езици, защото си мислили, че в тяхната гора Мецландия е най-хубаво, има най-ясното небе, най-зелените поляни и най-хубавите боровинки и нямат нужда да ходят другаде или да си говорят с новодошлите мечки другогорци мецингранти.

Но истината е деца, пак ще ви кажа, че в най-разбираемият език на Земята няма думи. И всички вие говорите на него. Езика на очите, на топлите усмивки и на меките лапички.. Езикът на тишината има най-силно послание.

От Любов Мецан-Франсоа даже се покръстил "православен мециянин", за да могат с Мецана да се оженят в Мециянска църква. В неговата гора повечето мечки били "мецолици" и "мецюлмани". Но преди да я срещне Мецок-Франсоа, нямал никаква вяра, защото в неговото семейство всички били "мециисти". А когато един мечок е влюбен, деца, той вярва само на импулсите на любовта и на гласа на сърцето си.

И така Хубавата Мецана и учения Мецок-Франсоа, били много влюбени, оженили се и заживали щастливо заедно.  И мълчанието ги свързвало по начин, по който думите не биха могли.

Бащата на Мецана вдигнал голяма мечешка сватба и им подарил много кошници с боровинки за мечи запас и тогава пред всички мечоци, Мецок-Франсоа обещал на три различни мечи езика, да обича винаги красивата Мецана и да се грижи за нея, като за цвете. Да я полива всеки ден, много пъти на ден и така цял живот..  

След половин година им се родило едно малко сладко меченце. Кръстили го Мецилиян на дядо му мИцо.



То било много мило, хубаво и мекичко меченце. Мама Мецана много обичала да го гушка, да го кърми и да си го люшка. През това време Мецок-Фрамсоа до късно учил, защото се подготвял за мечо-важен конкурс, за да стане професор на всички мечки.

Мама Мецана също учила вечер, защото била още студентка последна година по Бизнес мечо право.

Баба Меци толкова се вълнувала още преди да се роди мечето. Оплела му терлички. Бродирала му памучни пеленки и дошла в Мецландия, чак от далечна Мецания с един куп други армагани и много любов.

Бащата на мама Мецана, дядо мИцо помагал на младото семейство мечоци, като им изпращал по 3 кошници боровинки на месец, за да имат какво да ядат.



Мама Мецана обичала да си хапва боровинки докато чете и така била все така пухкавка и имала много мляко за да храни малкото сладко меченце. Мецок-Франсоа също обичал да яде с пълни шепи боровинките набрани с толкова труд от дядо Мецан и спокойно си четял книги за конкурса.

Дядо Мецан очаквал от него утре като стане професор на мечките да се грижи за неговата дъщеря и за малкото мече и все се хвалил:

- Моят зет Мецок-Франсоа е много умен. Ще става професор на мечките. Ще ги учи да спят зимен сън по нова методология.. Дано и твоята дъщеря да си намери такъв добър мечок, за мъж!


                                                            - II Част -