Някога и мене ме обичаха . А сега само ме оглеждат, поздравяват ме и се обръщат встрани.    Сама съм в тълпата.   Усмихвам сама на себе си. На децата наоколо. На красивата двойка.. Поканата им за сватбата бе най-ярката ми радост за сезона. Всеки би си пожелал любовта им.. И всеки им желае любов. А те вече си я имат. Аз им пожелах само здраве. Защото сега вече знам колко е важно. И как без него всичко бледнее. Вчера казнах в София с жажда за приятели. Смених страната. Смених града. 
Където и да ида съм сама.    Колкото и хубави дрехи да сложа. Колкото и да съм хубава. Чувствам само любопитни оглеждания на момичета и скришниге хвърлени погледи на мъжете им. Всички са заедно. И с всички съм сама. Никой не идва да си поговори с мен повече от 2 минути. Всички знаят за Ицко и никой не смее да задълбочи разговор с мен с риск да не ревна. Нещасти  ето заразно ли е?
Страх ли ги е ? А познавам толкова хора. С които имаме толкова спомени.. Наоколо виждам толкова стари приятели с абсолютнo нов и различен живот. Сякаш някой ги е откраднал от мен. Сякаш вече не сме ние. Сякаш вече не сме близки. Просто се поздравяваме и се ъпдейтваме за факти от битието. Ентусиазъмът ми от срещата с тях е погасен от вежливото им подаване на ръка. Всичко е различно. Само лицата са почти същите. 

Но здраве да е. Радвам се на любовта на другите. Радвам се за децата наоколо.   Решавам, че ще ги обичам винаги. Дори и да са променени. Дори и да не ме обичат вече така както аз тях и да не ме търсят. Просто ги обичам. Дори да не са мои вече.  Колкото бяха някога.   Знам, че не може, но ми се иска да седна до тях и да ги пипна. Да почувствам любовта им. Искам да се сгуша до тях двамата за да се стопля малко.    Умирам от студ в навечерието на юли.     




 

Нека дойде топъл Юли за теб :)

Като поживееш няколко години в чужда страна и като се върнеш усещането е такова - поздравяват те и отминават, всички бързат незнайно къде и вече нямате общи неща които да ви свързват.

---------------------------------------------------------------------
За съжеление времето променя много неща. Аз се прибрах защото исках да видя приятелите си от гимназиата. А се оказа, че всичко е останало някъде в минаалото. И всички носят костюми на подобието на себе си. Но всичко е различно. А толкова се бях затъжила за тях. И толкова ми се празнуваше. Танцуваше и живееше за миг отново с тях. Всички са по двойки и всички си танцуват с жените и мъжете. Но пък живота кипи и върви напред. Децата растат здрави и радостни. Любовта тържествува. И да си сам в тази обстановка не е трагично. Просто малко самотно. Здраве да е. ;)

Дали другите са виновни за това наше усещане, или ние самите?
Може би очакваме повече, отколкото е възможно.
Може би не трябва да драматизираме нещата, които се случват...
Здраве да е!

Но артист без драма не множе! ;)

това и получаваме...
и аз бях драматична ,това е детинско
и си има диагноза/ хистерия.
нищо лично, промени себе си,
и Животът ще се промени..
доста грубо ми прозчува това
„Просто се поздравяваме и се ъпдейтваме за факти от битието. “
успех, една кака..

Благодаря, че отделихте време да ми поставите диагноза, мила какичко.
Именно за това съм тук. Ще се лекувам.

Но въобще не съм съгласна с вас. Не получаваме това, което даваме, а това което има желание да ни 'даде' човек, независимо какво е 'получил'.

Аз давам много. И не чакам нищо в замяна вече. Аз продължавам да си ги обичам. След като прелетях специално за случая и просто бях натъжена от срещата със старите ми приятели, които за съжеление не споделят моя ентусиазъм, че се виждаме. Чувствата са си мои. И никой не може да ми каже как е 'правилно' да се чувствам и как не.

<3<3<3

Che moje bi si uspqla da zapazish neshto, koeto mnogo ot tezi priqteli sa zagubili.
Deteto, teenager-a v sebe si :) Vij, az ne sym ! Az oshte karam skate :)