От източен полъх.
От минал проблясък.
Кацна.
Дойде тук.
И настани се
във мен.
~
Преди да си тръгне.
Реши да ми върне.
Една грижа.
Една ласка. 
Та да е опростен.
Онзи чужд дълг,
за всеки мой 
тъжен ден.
~
Зверовете ми
погали.
И без да иска запали.
Нещо искрящо.
Пламтящо.
Почти мъртво.
Но живо.
Скрито дълбоко
във мен.
~
Въздъхнах.
Претръпнах.
Прогледнах.
Потрепнах
Засмях го.
~
Курса смени.
И остана.
Но кръсти това 
Място 
"Мой плен."
~
Свободата си
иска.
И ме притиска.
Вратата открито
стои. 
Вика го.
Чака го.
Но той без мен
не иска да спи..
~
Изпуснати думи 
Зашити помежду ни.
Държат ни
В сложна примка
на шиш.
~
Изпуснати думи 
Зашити помежду ни.
И една от тях бе:
"Остани!"
~
Забранени обещания.
Само светли 
пожелания.
И един късмет
С капка любов
Чупи всеки нов лед.
~
Прегърнах я тази любов!
Такава, 
каквато дойде.
~
Приех я.
Взех я.
Стиснах я.
Плувах
и летях с нея.
~
В скали се разбих.
Изживях я.
От гласове външни
я скрих.
И в мен я заших.
~
Зряла, но нежна.
Гореща,
но ледено снежна.
Подредена.
И небрежна.
~
Дива,
плачеща
и искрена,
като дете.
~
Със страст 
ме поглежда.
Хем ме води.
Хем ме подвежда. 
И ме зове.
~
Неясен шев.
С тънка прежда.
Картите ми подрежда.
Жокерите покри.
И гнездо с мене сви.
~
Заши стари бримки.
Пусна нови примки.
~
И крилете
разтворени ми държи.
Сочи небето.
Учи ме
как се лети.
И над мен бди.
~
Погали ме.
Приспа ме.
Прошепна ми 
вълшебна басня.
И с прегръдка
нежна ме зави.
~
Със знатна нишка
в съня ми,
златна мрежа плете. 
И завети чете.
~
Търси се.
Не се намира.
До мен се допира.
Целува ме с любов.
До болка ме захапва.
~
Високи кули ни строи.
Напуска ги.
И ги руши.
~
Връща се с плач
от крещящ здрач.
И се сгушва сломен, 
пак до мен.
~
Със затворени очи
срещу луната вие.
Тъжен елексир пие.
~
За тъмното 
и стари звукове
се оглежда.
Затваря също 
мойте очи.
И ми шепти.
~
"Чуваш ли?
Не искам светлина...
В тъмнината със роден.
От пепел 
се преражда
всеки мой ден.
~
От въглените под 
нозете ми 
белязан съм
и съм уморен.
Мрачен сън. 
Остави ме!
~
Искам да те почувствам...
Но съм много
наранен.
~
Бягай от мен!
Пази се от мен!
Имам друг път.
Не е тук.
~
Искам да те съхраня.
Запази се за друг.
Ще изчезна. 
Тръгвам.
За малко ме
прегърни.
Ела тук!
Остани с мен.
Остани!




Париж
20 февруари 2017

Зверовете ми
погали.....

!!!!!

как го...постна това..
по -дълго от Одисея-та..
и многоо по-красиво..
трогващ ме винаги, кали..
до сълзи..