Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.04.2016 03:10 - Време за бягство
Автор: kalisi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 972 Коментари: 2 Гласове:
8

Последна промяна: 01.09.2021 13:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

- Защо? Какво се случи?
- Нищо. Абсолютно нищо. 
- Е, как така!?
- Просто си събрах багажа и си тръгнах.
- Защо!? 
За да отидеш къде?
- Където ми видят очите. 
- В Чикаго? Сама? 
- В Чикаго. Сама.
- Той не се ли опита да те спре?
- Опита се. 
- Как?
- С думи.
- Какво ти каза?
- Нищо. Всъщност... нищо не ми каза. 
- Не ти ли каза "Не си тръгвай! Остани!" ?
- Да. Нещо такова. 
- И ти все пак реши да си тръгнеш? 
- Да.
- Уау...

(Мълчание)

- Помня само, че преди да тръгна го попитах, дали може да го гушна. Не помня и дали ми отговори нещо. Просто отидох до него и го прегърнах силно. За около 5-6 секунди. И се сбогувах с всичко.
 

Прегърнах го. Заради всичко, което обичах в него. Заради начина, по който ме гледаше. Заради начина, по който ме галеше. Заради начина, по който ме целуваше. Заради красивите неща, които ми каза, с които ми вдъхна отново живот и ме накараха да обичам, да вярвам и да мечтая.
 

Заради всичките мили жестове. Заради телефоните обаждания, съобщенията и пет часовите ни Скайп разговори. 

Сбогувах се с "Може би да, а може би не..". С "Типично по чикагски!".
С всички наши шеги.. 
 

Сбогувах се с приятното чувство да го усещам до себе си, да го гледам как спи до мен и да го гушкам. С добрия човек, когото видях в него. С мъжа, който давах за пример. С милите му очи. И с бръчките около тях, клонящи надолу и сливащи се с ивиците на усмивката му.
 

Сбогувах се с устните му и със спомена как ме сграбчи страстно по мъжки първия път за да ме целуне. С тялото му, което обичах да притискам към себе си. С утрините, когато пиехме кафе и се смеехме. С мечтите и с гъделичкащото корема "Може би е той.." 
 

Сбогувах се с хубавата ни история, която обичах да разказвам на приятелите ми. С плановете да отидем на почивка на топло. 
 

С всичко, което съм разказвала само на него с часове, независимо майчините съвети да не го правя. И сега няма да разкажа на никой друг. Никога повече. На никой друг. Защото сега вече знам, че е било грешка. 
 

Никога повече няма да се разкрия така. Като малко момиченце. Влюбено, глупаво и щастливо.. 
 

Казах си: "Време е за бягство".

Пуснах го. 
Взех си куфара. 
Тръгнах си. 
И не погледнах повече назад.



 

Чикаго,
7 Март 2016

imageimage 



Гласувай:
8


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. tryn - НЕ,
12.05.2016 21:11
Не е било грешка, щом е имало толкова красота.
Нещата просто свършват. Така е и с любовта...
цитирай
2. dislae - Syglasen sym s Tryn
12.10.2016 23:50
Neshtata suuuuitt ..... i posle svyrshvat ! Posle ako se setish da podsvirnesh, vryshtat se za malko, a posle pak suuuit :) Aiideee
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kalisi
Категория: Изкуство
Прочетен: 164583
Постинги: 141
Коментари: 142
Гласове: 279
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031