Надежда упорита,
виси на парапета.
Тя има сила скрита-
ината на хлапета.

Надеждата, че още,
сърцето те повлече.
Желаеш мене нощем,
дори да си далече.

Надеждата живее,
дори да е мръсница.
Не иска да бледнее
и моли за плестница.

На прах я изгорете,
в очите и в сърцето.
С камък я повалете,
но там е то зрънцето.

Че има още много,
със теб да изживея.
Наказахме се строго,
но с теб ще побелея..

Надежда не спира,
да чака нощем влака.
Тя нищо не разбира
и търси фар във мрака.

Надеждата е сляпа,
но силно тя усеща.
Ръцете си не цапа,
дори и да е грешна.

Надеждата е гола,
но искренна и нежна.
Усмихва ти се мило,
и гали те небрежно.

Със пръсти те докосва,
да помниш,че я има.
Лъжи не я износват,
скрита е в ръковина.

И чува тя морето,
без то да и говори.
И шепне на сърцето,
"Ти пак ще се отвориш"..

Хареса ми

Радвам се!