Днес стават 6 месеца откакто загубихме най-новия член на нашето семейство - Христо. След 2 месеца мъчителен престой по различни болници в Пловдив и София, душичката му напусна болното му телце.
 
Болката е толкова силна, че семейството...

Есента дойде внезапно.
Сякаш изведнъж.
И задуха силен вятър.

Ох, Мили Боже... 
Ако те има!
Да те има! 

Понякога ми сипва  
със черпак 
горчица.. 

Кабинковият лифт в Банско още работи следобяд. Но няма никаква опашка. Няма дори жив човек, който чака да влезе в една от кабинките. Работещите за лифта се разкарват по тениски. Те са по-многобройни от скиорите и сноубордистите.  
 
Пр...

И ето , че той е тук до мен. Обичам я тази негова спонтанност, увереност, нежност.. Когато е близо до мен..  Усмихва ми се. Води ме за ръка.. Сладко ме дърпа за шала към себе си и ме целува.. А защо аз вече мислено се сбогувам с него.. ?
...

И изкарахме всичките части от Легото и ги пръснахме на масата. Гледаме ги и се питаме какво да правим с тях. След като ги събирахме от различни места по света и различно време, в което бяхме заедно и в което бяхме разделени.. 
Някой са ...

Между нас е сложно.. 
 
 

Дойде си моето момче!
И радост вкъщи
пак настана!

 Летището в Марсилия също е пълно с любовни истории .. 
 
Чакам на опашката, където всички си свалят якетата и си вадят компютрите .. Поглеждам към входа, където току що едно синеоко момче ни прегледа паспортоте и ми се усмихна пожелав...

Аз го чакам да изгрее след един тъмен месец. Месец без лъчи. 
Аз го чакам и го искам до себе си. А него все го няма. И чак сега осъзнавам...само няколко дни преди да дойде тук, че всъщност, него го няма. И въобще не знам дали го е имало...

*
*
И идва един момент, в който римите вече не ти идват. И симфоничния оркерсър с любовните сонати в главата ти заглъхва. И само една мисъл те боде в очите. И те стърже отвътре, като ренде ..